Директно от лудницата

1. Леля Веска се смята за високоотговорен човек. Работи като чистачка за 300лв, т.е. под минималната заплата, и това й дава възможност да се оплаква колко е многострадална и работлива, но не и достатъчно възнаградена за трудолюбието си. Да не си знае интереса (получава обидно малка заплата), за нея означава, че не е алчна. Казано иначе: представя глупостта си като нещо положително и достойно за афиширане.

Колкото и да е тъжна нейната история, толкова е и смешна, защото леля Веска живее в измислен свят, хвалейки се с неща, които нормалните хора приемат за срамни. Например това, че позволява срещу жълти стотинки да я използват за нещо средно между робиня и товарно магаре. Леля Веска се хвали, а всъщност би трябвало да се засрами заради безотговорното поведение спрямо собствените си труд и здраве.

2. Добросъвестната леля Димитринка твърдо вярва в икономиите. Това отдавна се е превърнало в мания и вече дори застрашава живота й.

Всеки ден гледа сериали, но тръгне ли към тоалетната, задължително изключва телевизора. Вярва, че за две-три минути спестява достатъчно електричество, за да си струва унищожаването на техниката. Ако някой не знае: прекалено честото включване/изключване съсипва електроуредите. Всяко включване означава загряване, а когато го изключиш, трябва напълно да е изстинал преди следващото включване. Ако не спазваш този цикъл, дори най-марковият телевизор ще изгърми още в средата на гаранционния срок и то поради лошо стопанисване, т.е. не се полага безплатен сервиз. 

Хитрата леля Димитринка има и други любопитни навици, някои от тях опасни. Когато излиза навън, не пропуска да изключи дори хладилника. Явно няма кой да й обясни, че така продуктите се развалят и могат да й донесат цяла серия от неочаквани болести. Леля Димитринка е убедена в правотата си. Не я разубеждава дори фактът, че всяка година купува нов хладилник. Но иначе е "спестовница" - в магазина отказва да даде десет стотинки за торбичка и понеже няма как да пренесе всичко на ръце и по джобовете, ходи по няколко пъти. Важни са икономиите, а не амортизирането на организма, в случая - на краката.

3. Кварталният герой чичо Стойчо е измислил планина от истории, които разказва, сядайки на по бира. Най-много обича да обяснява как никога не прекалявал с алкохола, особено ако е на работа. Нищо че е уволняван заради пиянство. Нищо че на младини всеки ден пребивал жена си заради "важни събития" като например неин упрек към негов приятел по чашка.

Когато седне на приказки, чичо Стойчо задължително изпушва по десет-петнайсет цигари. Хората недоумяват как при това положение пуши една десетка на ден. Той признава, че малко се е поотпуснал. Като за приятна компания. Но не казва коя по ред за деня е тази компания. Това е нищо в сравнение с твърдението на съпругата му, че си делят една десетка на ден. Хвани единия, удари другия, както е казал народът. 

Чичо Сткойчо вярва, че пазарува на сметка и скромно. За него това означава да купува луканка в промоция плюс други скъпи деликатеси, а после да слуша къркоренето на празния си стомах. Той все още не подозира, че за същите пари може да купи по-евтин колбас, който да го засища цяла седмица. Няма изгледи да го проумее, тъй като чичо Стойчо е от хората, които раздават съвети, но никога не приемат такива.