Tuesday, January 1, 2019

Българското образование умря













Това, което става с българското образование, е ужасяващо. Едно е да го четеш в интернет, съвсем друго да видиш с очите си реалните резултати. Попадала съм на много статии и все си мислех, че са преувеличени или поне така се надявах. Ами не, никак не са преувеличени. Даже не показват истинските размери на пораженията.

Имам приятел, който от години ми досажда и упорито отказва да разбере, че с женени мъже не се хващам. Понякога приемам да пием кафе и в един такъв случай той ми разказа за дъщеря си. Била трета по успех от три паралелки. Останах доста изненадана, защото познавам момичето и съм я чувала да пита дали Варшава е град или държава. Като разбра, че е град, попита в коя държава се намира. Преди време се смееха за същото на черната Златка. Тогава беше смешно, понеже мислехме, че е уникално. Днес обаче е тенденция.

Докато пиехме кафе с приятеля, въпросната дъщеря звънна по телефона. Незнайно защо баща й реши да се прави на интересен и включи спийкъра. Много скоро съжали, тъй като вместо нещо хубаво дъщерята съобщи, че е успяла да се пребори за четворка по математика. Да се пребори не за шестица, а за четворка! Това е плашещо. На всичкото отгоре го каза еуфорично, сякаш е извършила подвиг. Баща й още не се бе съвзел от шока, когато тя, хилейки се като напушена, добави че учителката я похвалила: знаела си възможностите и не се натискала за повече като други, които искали шестица, а не знаели и за тройка.













Дожаля ми за приятеля, защото ако аз имах такава дъщеря, бих се гръмнала. Неговото настроение видимо помръкна, поради което набързо приключихме с кафето и всеки си хвана пътя. Дано му държи влага по-дълго време и да не ми досажда с неговите покани за срещи.













Вечерта се сетих за случката и се запитах какво става с хората, които днес са ученици. Ако третата по успех от три паралелки не знае дали Варшава е град или държава, сами разбирате колко задръстени са останалите. Уж казват, че интернет давал повече възможности за трупане на знания. Дава, но трябва някой да ги използва. Кой го направи? Кой превърна децата в зомбита, за които общуването се изразява единствено в емотикони по глупав и безсмислен чат? Всичко това е много тъжно и последствията ще са страшно неприятни.

Преди време пуснах
Лудостта явно е повсеместна и приема все по-заплашителни размери.

Ако се интересувате от мода


Sunday, August 19, 2018

Яна Маринова - любимата ми българска актриса



Родена е на 17.08.1978г, т.е. преди два дни, затова реших да й посветя постинг.
Средно образование завършва в 132-ро училище, а висше - в УНСС.

Участвала е в повечето известни български игрални и серийни филми през последните години. От тях ще спомена "Стъклен дом", "Забранена любов", "Фамилията", "Живи легенди".

А сега снимките







Двамата съпрузи на Яна Маринова - свързани с ВИС-2
Интересни изказвания на Яна Маринова


Saturday, November 19, 2016

Tahan Lew Fatt


                                                 


                                                                         







Wednesday, September 23, 2015

Diana Retegan







                                                                                    





Monday, August 17, 2015

Директно от лудницата





1. Леля Веска се смята за високоотговорен човек. Работи като чистачка за 300лв, т.е. под минималната заплата, и това й дава възможност да се оплаква колко е многострадална и работлива, но не и достатъчно възнаградена за трудолюбието си. Да не си знае интереса (получава обидно малка заплата), за нея означава, че не е алчна. Казано иначе: представя глупостта си като нещо положително и достойно за афиширане.




Колкото и да е тъжна нейната история, толкова е и смешна, защото леля Веска живее в измислен свят, хвалейки се с неща, които нормалните хора приемат за срамни. Например това, че позволява срещу жълти стотинки да я използват за нещо средно между робиня и товарно магаре. Леля Веска се хвали, а всъщност би трябвало да се засрами заради безотговорното поведение спрямо собствените си труд и здраве.

2. Добросъвестната леля Димитринка твърдо вярва в икономиите. Това отдавна се е превърнало в мания и вече дори застрашава живота й.





Всеки ден гледа сериали, но тръгне ли към тоалетната, задължително изключва телевизора. Вярва, че за две-три минути спестява достатъчно електричество, за да си струва унищожаването на техниката. Ако някой не знае: прекалено честото включване/изключване съсипва електроуредите. Всяко включване означава загряване, а когато го изключиш, трябва напълно да е изстинал преди следващото включване. Ако не спазваш този цикъл, дори най-марковият телевизор ще изгърми още в средата на гаранционния срок и то поради лошо стопанисване, т.е. не се полага безплатен сервиз. 




Хитрата леля Димитринка има и други любопитни навици, някои от тях опасни. Когато излиза навън, не пропуска да изключи дори хладилника. Явно няма кой да й обясни, че така продуктите се развалят и могат да й донесат цяла серия от неочаквани болести. Леля Димитринка е убедена в правотата си. Не я разубеждава дори фактът, че всяка година купува нов хладилник. Но иначе е "спестовница" - в магазина отказва да даде десет стотинки за торбичка и понеже няма как да пренесе всичко на ръце и по джобовете, ходи по няколко пъти. Важни са икономиите, а не амортизирането на организма, в случая - на краката.

3. Кварталният герой чичо Стойчо е измислил планина от истории, които разказва, сядайки на по бира. Най-много обича да обяснява как никога не прекалявал с алкохола, особено ако е на работа. Нищо че е уволняван заради пиянство. Нищо че на младини всеки ден пребивал жена си заради "важни събития" като например неин упрек към негов приятел по чашка.

Когато седне на приказки, чичо Стойчо задължително изпушва по десет-петнайсет цигари. Хората недоумяват как при това положение пуши една десетка на ден. Той признава, че малко се е поотпуснал. Като за приятна компания. Но не казва коя по ред за деня е тази компания. Това е нищо в сравнение с твърдението на съпругата му, че си делят една десетка на ден. Хвани единия, удари другия, както е казал народът. 




Чичо Сткойчо вярва, че пазарува на сметка и скромно. За него това означава да купува луканка в промоция плюс други скъпи деликатеси, а после да слуша къркоренето на празния си стомах. Той все още не подозира, че за същите пари може да купи по-евтин колбас, който да го засища цяла седмица. Няма изгледи да го проумее, тъй като чичо Стойчо е от хората, които раздават съвети, но никога не приемат такива.