Трагикомично е да наблюдаваш как хората разсъждават само от личната си гледна точка и не могат да проумеят чуждата. Преди време случайно чух как един човек обясняваше на сегашния си работодател, че бившият му шеф не го уважавал. Отнасял се лошо с него, не му пукало за личните проблеми. После като останахме насаме с въпросния работодател, той с презрение се смееше и определяше поведението на служителя като наглост. Според него щом дава работа, значи трябва да го боготворят. Изобщо не се сещаше, че и той е длъжен да се съобразява с редица неща. Така разсъждава българският бизнесмен - важен е само неговият бизнес, заради който хората трябва да забравят семейство и нужди. Това не са нормални отношения. Дори според мен подобно поведение от страна на работодателя трябва да се таксува като престъпление срещу личността. В крайна сметка то е точно такова.
Направо е смешно, когато за пореден път виждаш, че хората бързо сменят разсъжденията си според това дали дават или получават пари. Имам позната, която по случайност е бизнесдама - не поради заслуги, а като наследничка на баща си, който е създал фирмата. Веднъж ми се оплакваше, че дъщеря й кандидатствала за работа и, представи си, предложили й само 30лв дневна надница. Как можело да подценяват толкова златното детенце? Аз й напомних, че самата тя дава толкова на всичките си служители. Как реагира? Оттогава не ми е проговорила. Още се смея. Значи тя има право да дава 30лв на служителите си, но нейната дъщеря заслужава повече! Как от други е нагло, а от нея е справедливо?
Крайно време е това нечестно отношение на бизнеса към народа да бъде прекъснато чрез закони, а ако трябва и чрез наказания. В крайна сметка ако не можеш да плащаш, тогава не се прави на бизнесмен. Бизнесът е едно, робовладелството е съвсем друго.
Преди време пуснах
Страшно много ми пука за мнението на хора,
ReplyDeleteкоито въртят бизнес с наследствени пари и го играят бизнесмени
докато свърши наследството.
После най-вероятно държавата ще им е виновна за фалита.
А че са некадърници не им хрумва.