Не успя да се научи на това,
да е послушна, кротка свита...
Като цвете е- не вирее на студа,
като стихия бясна -
след себе си помита...
Бледа, слаба, лаконична,
изплетена от лен-
страстна, лаконична.
От дълбините й извира
стихия, а с алена премяна,
изглежда мила и лежерна,
а е толкова коварна...
С властен поглед подлудява,
с нежни ръце обгръща,
много силна е и много слаба,
а уж винаги една и съща.
Като вятър се разстила-
разпилява световете,
като огън пари, а жарава
никога във нея не остава.
Като океан поглъща и затрива,
а усмивката й -слъце
и най-студеното сърце стопява...
No comments:
Post a Comment